Азбестът не е само проблем на строителството: рискът засяга и транспортните работници

Европейската тема за професионалните заболявания, свързани с азбест, има пряко значение и за транспортния сектор.

Азбестът често се свързва основно със строителството, старите сгради и ремонтните дейности. Но този опасен канцероген има много по-широк професионален обхват. Той засяга и работещите в транспорта — особено тези, които извършват поддръжка, ремонт, демонтаж, модернизация или обслужване на стара транспортна техника, депа, ремонтни бази, пристанища, кораби, железопътни съоръжения и сгради на транспортната инфраструктура.

В проектeн документ на Европейската комисия „Актуализиране на Препоръка 2003/670/ЕО относно Европейския списък на професионалните заболявания по отношение на заболяванията, свързани с азбест“, посветен на актуализирането на списъка на професионалните заболявания, свързани с азбест, се подчертава, че азбестът е основен професионален канцероген, за който няма безопасно ниво на експозиция. Документът посочва още, че въпреки забраната за употреба на азбест в ЕС от 2005 г., той продължава да се намира в много стари сгради и материали, а заболяванията, причинени от него, могат да се проявят десетилетия след излагането.

Това означава, че темата не е част от миналото. Тя е въпрос на настояща защита на работниците, на превенция, на ранно разпознаване на заболяванията и на справедливо признаване и обезщетяване на пострадалите.

Защо азбестът засяга транспорта?

В продължение на десетилетия азбестът е използван заради своите огнеустойчиви, топлоизолационни и механични свойства. Именно затова той е намирал приложение в сектори, в които има високи температури, триене, вибрации, тежки машини и необходимост от изолация — характеристики, типични за транспорта.

В транспортния сектор азбест може да е присъствал или да продължава да се среща в:

• спирачни системи и съединители на по-стари превозни средства;

• железопътни вагони, локомотиви, трамваи и ремонтни депа;

• изолации около двигатели, котли, тръби, кабели и отоплителни системи;

• кораби, машинни отделения, корабни тръбопроводи и противопожарни изолации;

• стари автобусни, железопътни, пристанищни и авиационни ремонтни бази;

• сгради на гари, депа, работилници, халета и складове;

• дейности по демонтаж, скрапиране, модернизация и реновация.

Важно е да се уточни, че рискът не е еднакъв за всички транспортни работници. Най-висок е рискът за работещите в поддръжка, ремонт, демонтаж, почистване след ремонтни дейности, рециклиране, корабостроене, железопътни работилници, автосервизи и звена, които работят със стари материали или стара техника. За водачи, машинисти, екипажи и други работници риск може да възникне при работа в стари помещения, при аварии, при ремонтни дейности или при контакт със замърсени материали.

Какви заболявания са свързани с излагане на азбест?

Световната здравна организация посочва, че всички форми на азбест са канцерогенни за човека. Експозицията на азбест причинява рак на белия дроб, рак на ларинкса, рак на яйчниците и мезотелиом, както и хронични респираторни заболявания като азбестоза. СЗО също така посочва, че професионалната експозиция на азбест причинява над 200 000 смъртни случая годишно в световен мащаб.

Професионалните заболявания, свързани с азбест, включват:

• азбестоза;

• мезотелиом;

• рак на белия дроб;

• рак на ларинкса;

• рак на яйчниците;

• плеврални плаки с увреждане на белодробната функция;

• незлокачествен плеврален излив;

• фиброзни заболявания на плеврата;

• други белодробни и плеврални увреждания.

Особено тревожен е дългият латентен период. Заболяванията могат да се проявят 20, 30 или повече години след експозицията. Европейската комисия изрично отбелязва, че първите признаци на заболяване могат да се появят след 30 години или повече от момента на излагане, което означава, че заболявания вследствие на минали експозиции ще продължат да се проявяват и през следващите години.

Европейската рамка се актуализира — това е важно и за транспортните работници

През 2025 г. Европейската комисия актуализира Европейския списък на професионалните заболявания. В него като заболявания, причинени от азбест, са добавени рак на ларинкса, рак на яйчниците, плеврални плаки с функционално увреждане на белите дробове и незлокачествен плеврален излив. В допълнителния списък са включени и рак на дебелото черво, рак на ректума и рак на стомаха, свързани с азбест.

Това развитие е от пряко значение за работниците в транспорта, защото професионалният риск не зависи от етикета на сектора, а от реалното излагане на опасното вещество. Ако транспортен работник е бил изложен на азбест при ремонт, поддръжка, демонтаж, работа в депо, кораб, сервиз, пристанище или стара инфраструктура, заболяването му следва да бъде разглеждано през призмата на професионалната експозиция.

ЕС предприе и по-строги мерки за ограничаване на експозицията. С Директива (ЕС) 2023/2668 е въведена значително по-ниска гранична стойност за експозиция на азбест — 0,01 влакна на кубичен сантиметър като осемчасова среднопретеглена стойност до 20 декември 2029 г., а от 21 декември 2029 г. се предвиждат още по-прецизни изисквания за измерване и контрол.

Железопътен, автомобилен и морски транспорт: примери за реален риск!

Железопътният сектор, включително метрополитените, са един от примерите, при които връзката между азбеста и професионалния риск е добре документирана. В продължение на десетилетия азбест е използван в локомотиви, вагони, метро композиции, спирачни системи, изолации, тунелна инфраструктура и ремонтни бази. Особено изложени на риск са работниците по поддръжка, ремонт и модернизация на стари транспортни съоръжения и подвижен състав. Изследване сред работници по поддръжка на железопътни вагони в Болоня, Италия, проследява група от 2197 мъже, изложени на азбест между 1960 и 1979 г. Проучването установява значителна тежест на заболявания, свързани с азбест, включително плеврален рак, като рискът нараства с времето от началото на експозицията. Подобни рискове са установени и при работещите в метрополитените. Международни изследвания показват, че при ремонт и модернизация на по-стари метростанции и подземна инфраструктура могат да бъдат открити азбестови материали и азбестови влакна във въздуха. Особено изложени на риск са работниците по поддръжка, ремонт, електроинсталации, вентилационни системи и инфраструктурни дейности в затворени подземни пространства.

Морският транспорт и корабостроенето също са сред исторически най-засегнатите области. В корабите азбестът е използван за изолация на корпуси, машинни отделения, тръбопроводи, климатични системи, стени и противопожарни прегради. Изследване сред корабостроителни работници в Монфалконе, Италия, установява силна връзка между натрупаното количество азбестови влакна в белите дробове и риска от мезотелиом.

В автомобилния и автобусния транспорт рискът е особено релевантен за механици и работници, които обслужват спирачки и съединители. Американската агенция за опазване на околната среда предупреждава, че при ремонт и подмяна на спирачки и съединители може да се отделя азбестов прах, когато тези компоненти съдържат азбест, а работещите не могат да установят наличието му само по външен вид.

Какво трябва да се направи?

От гледна точка на ФТС темата за азбеста трябва да бъде част от по-широката политика за безопасни и здравословни условия на труд в транспорта. Необходим е активен подход, който включва превенция, контрол, обучение, медицинско наблюдение и защита на правата на работниците.

На първо място, работодателите трябва да идентифицират потенциалните азбестосъдържащи материали в транспортната инфраструктура, подвижния състав, корабите, сервизите, депата, халетата и ремонтните бази. Преди ремонт, реконструкция, демонтаж или модернизация трябва да има ясна оценка на риска.

На второ място, работниците трябва да бъдат информирани и обучени. Никой не трябва да бъде изпращан да работи с непознати стари изолации, прахови материали, спирачни системи, тръбопроводи или панели без предварителна проверка, инструкции и защитни мерки.

На трето място, трябва да се забрани практиката на сухо почистване, издухване със сгъстен въздух или механично нарушаване на подозрителни материали без контролирана процедура. При съмнение за азбест следва да се работи само със специализирани методи, подходящо оборудване, филтрация, ограничаване на праха и лични предпазни средства.

На четвърто място, трябва да се води документация за възможна експозиция. Това е важно не само за настоящата безопасност, но и за бъдещо медицинско проследяване и евентуално признаване на професионално заболяване.

На пето място, държавата, работодателите и социалните партньори трябва да работят за по-добро разпознаване на заболяванията, свързани с азбест. Европейската препоръка подчертава ролята на държавите членки, социалните партньори, здравните системи и институциите в превенцията, диагностиката, статистиката и признаването на професионалните заболявания.

Позицията на ФТС: превенция, признание и защита!

Азбестът не е само строителен проблем. Той е и транспортен проблем, когато засяга хората, които поддържат, ремонтират, модернизират и обслужват транспортната система. Затова темата трябва да бъде поставена ясно в дневния ред на сектора.

ФТС настоява за по-висока информираност, по-добра превенция и реална защита на транспортните работници. Там, където има риск от експозиция на азбест, трябва да има контрол, обучение, защитни мерки и медицинско наблюдение. Там, където вече има заболяване, трябва да има справедливо признаване, подкрепа и обезщетение.

Работниците в транспорта и тяхното здраве не може да бъде поставяно на риск от опасни материали, останали от миналото. Азбестът може да е забранен, но последиците от него все още са живи. Именно затова отговорът трябва да бъде активен, навременен и справедлив.

Азбестът не е минало. За много работници той е настоящ риск и бъдеща диагноза. Затова превенцията днес е най-силната защита утре.